<

 

Фотини Христакуди. ЛИЧНОСТТА НА ЙОСИФ БАГЕРИ

 

Ф. Христакуди. Личността на Йосиф Багери. Конференция посветена на албанската колония в България. София, 24 ноември 1999.

           

            Йосиф Багери е една от онези светли личности на Албанското национално възраждане, които със своето дело чертаят пътя на духовното, културно и политическо себеосъзнаване на албанския народ, работейки неуморно и всеотдайно за каузата на националното освобождение. Самият той, след като е нарекъл себе си “верен слуга на нашия албански народ”, посвещава изцяло живота си на борбата и идеалите на Албанското възраждане. Поет и публицист, педагог и хуманист, с поглед проникновенно отправен напред в бъдещето, Йосиф Багери работи и твори в една изключително сложна обстановка, изтърпявайки несгодите и лишенията, с които се сблъсква емигрантът, човекът, който е далеч от родината си, но който живее с нейните болки и страдания, запечатал дълбоко в душата си копнежа за свобода на отечеството. “Човек без свобода е като риба без вода” (Njeri pa liri ashte si peshk pa ujë), – ще каже простичко, но вдъхновено поетът в едно от стихотворенията си, истина, осъзната с разума и въздигната в идеал от честното сърце на патриота, за да се превърне в негово житейско верую.

             Йосиф Багери е роден в село Нистрова, където прекарва детството си и част от юношеските си години. Няма възможност да ходи на училище, въпреки че е много будно дете и има огромно желание, както сам отбелязва в много свои писма. Вместо това завършва “училището без врати и прозорци” – негов поетичен израз за планинските поляни на родния край, сред които като малък скита като овчарче. Йосиф Багери произхожда от семейство, известно с патриотичните си заслуги. Още дядо му Никола Багери, занаятчия в Дебър, развива патриотична дейност, неговата къща служи за срещи, събрания и като скривалище за албанските родолюбци от времето на Призренскта лига. Семейната среда слага своя отпечатък върху Йосиф Багери, изигравайки голяма роля при оформянето на неговите възгледи. Шестнайсетгодишен в едно свое писмо той пише: “националната идея…това е да работя неуморно за албанския народ”.

            По това време той напуска родния си край, аз да търси препитание в Дебър, а по-късно през 1887 г. вече седемнайсетгодишен пристига в София, където се е формирала голяма албанска колония. Кафенето “Албания” на Адем Шкаби и ханът на Димитър Моле са главните средища за сбирките на живеещите в София албанци, с много от които Йосиф Багери скоро се запознава. Младият Багери работи като обущар и успоредно развива активна културно-просветна дейност. Сред личностите, които оказват голямо влияние върху Багери е Димитър Моле от Корча, дошъл в София година преди Багери, носейки множество книги и списания на албански език. Димитър Моле събира вечер албански гурбетчии в София и им преподава четмо и писмо. За тази дейност на своя близък приятел Багери пише: “Ханът на Моле се беше превърнал в училище, а ханджията в учител.” На сбирките албанските “заточеници” пеят песни, танцуват народни танци, изнасят се различни беседи.

            Постепенно възниква нуждата да се основе културно-просветно дружство, което да организира обучение на албански език. На 1 януари 1893 г. албански емигранти – тоски и геги, мюсюлмани и християни, основават дружеството “Дъшира” (“Deshira”). След известно време обаче Йосиф Багери  изразява несъгласие с някои от програмните решения на дружеството, особено що се отнася до липсата на толерантност спрямо религиозните различия, затова напуска редиците му и през 1898 г. основава друго дружество, носещо недвусмисленото име “Башкими” (“Bashkimi”, в превод от алб. “Единство”).

            Безспорно сред най-важните заслуги на Йосиф Багери е отпечатването на вестник “Албански орел” (“Shqypeja e Shqypnis”), който той сам издава и редактира. Първият брой излиза на 15 май 1909 г. До N 41 (15.10.1911) вестникът излиза под името “Албански орел” (“Shqypeja e Shqypnis”). До 1911 г. адресът на вестника е улица “Нишка” N35, като той се отпечатва в типография “Македония”. Разпространява се безплатно и издаването му спира поради липса на материални средства. Мотото на вестника са стихове, съчинени от Йосиф Багери:

 

            Une jom Shqypeja e Shqypnis, Аз съм албански орел,         

            Sqohi or zogt e trimis…                        Стани, о героична птицо…

            Une jom shpeza e furrikut,                    Аз съм надеждата на бедняка,

            Epni dermen ma rrezikut;                      Дай отпор на опасността;

            Mjaft ne t’erres n’vorfuni,                     Доста е тъмнина и бедност,

            Sqohi trima, zogt e mi.              Стани, смела моя птицо.

 

            За първия брой, който издава, Йосиф Багери прави необходимите приготовления: събира материали, статии, коментари, стихове, обяви, и др. и тъй като печатарите са българи, които не знаят албански, той се старае да пише много прилежно черновите на материалите. Върху титулната страница на изданието е изрисуван орел с разтворени крака – като че птицата е събрала под крилете си своите деца – синовете и дъщерите на Албания, за да ги защитава от враговете и опасностите.

            Йосиф Багери отделя място във вестника за рубриката “Движението и нашата младеж”, в която планира да публикува актуалната информация от Албания и албанските колонии извън Османската империя. Той дава богата информация за положението в Албания и особено за въстанието в Северна Албания от 1910 г. Борбата се прокламира като единствено средство за освобождаване от робството, възхвалява се героизма на въстаниците. В изразените позиции откриваме същата непримиримост и сила на характера, които Йосиф Багери е проявил, когато на 29 май 1910 г. дружеството “Дъшира” връчва своята молба до турския престолонаследник принц Изедин. Според големия албански възрожденец албанците не трябва да се молят, а да се борят – да искат пълна свобода и решителен край на азиатската тирания. Те трябва да извоюват със силата на меча си свое правителство, право на образование на роден език, армия, коята да пази границите на Албания. Сходни възгледи и идеи прокламира и от страниците на “Албански орел”, като призовава за откриване на незаконно закритите от Високата порта албански училища и за разпространение и изучаване на “хубавия албански език”. Йосиф Багери използва в печатането на вестника една от приетите на Конгреса в Битоля азбучни системи, въпреки че вестниците могат да се списват на различни диалекти, като по този начин утвърждава осъзнатата нужда от национално обединение. Още веднъж не само като обществен деец, но и като публицист, той защитава и мотивира необходимостта от народностно единство; необходимостта да се забравят религиозните и диалектните различия, които разделят албанската общественост.

            Острото перо на Багери изобличава безпощадно площадното лицемерие на турския режим. Старата песен продължава на нов глс по думите на поета. Въпреки обещанията, дадени с прокламираната Конституция, се затварят училища, потурчват се албанци, забраняват се клубове, дружества. През месец февруари на 1910 г. Багери дори участва в организирането на митинг в град София против “реакционното османско правителство”, като във вестника му е поместена и приетата резолюция, заклеймяваща терора и отправяща апел към Европа и САЩ да защитят справедливите искания на албанския народ за свобода. Призивът на Багери е за обединение на балканските нации за спасението и възражаднето на Балканите и срещу намесата на чужди сили. Демократизмът и прогресивността на зщитаваните идеи печелят на вестника “Албански орел” завидна слава, която се разпростира не само в Албания, но и сред емиграцията в Египет и т.н. Йосиф Багери получава поздравителни писма от читатели от различни градове – София, Корча, Битоля и др. По-късно след като се завръща в Албания с обявяването на независимостта през 1912 г., Йосиф Багери подновява журналистическата си дейност, като става редактор на списанието “Ехо от Круя” (Ushtima e Krujes). 

            За да бъде пълна представата за разнопосочната дейност на Йосиф Багери не бива да забравяме, че освен с перото на публициста и педагога, той се бори с конкретни действия за духовното пробуждане на албанския народ. Твърдо убеден в необходимостта албанецът да се образова на родния си език, той води упорита борба за откриването на училища в родината си. “Дълг на всеки албанец със съвест е да се бори неуморно за спасяването на своите събратя и себе си от робството на незнанието”, пише Йосиф Багери.

            От изворите получаваме сведения за бурните събития, които се разиграват във връзка с постъпките, които прави Багери за създаването на албанско училище в Дебър, а по-късно и в родното му село. В писмото си до ръководителя на дружеството “Дялърия” (Djalëria) в Констанца, писано в Скопие през 1908 г. по време на гостуването му на местния албански клуб, Йосиф Багери споделя, че се е отправил на тази мисия по препоръка на изявените ръководители на албанския клуб в Солун – Шахин Колоня, Кристо Люарси, Мидхад Фрашери – като описва също така сложната обществено-политическа обстановка, създала се в Албания след младотурската революция и безбройните пречки, които се изправят пред албанците в стремежа им към културно и политическо еманципиране. След като преодолява множество административни спънки, Йосиф Багери успява да получи разрешение за откриване на албанско училище не в Дебър, а в родното му село, където е посрещнат излючително сърдечно. За първи път в историята на този планински край албанското население получава отдавна бленуваната възможнст да се обучава на родния си език, да изучава историята, традициите, родния фолклор. Сред революционните завоевания на Багери е и това, че той успява да въведе говоримия албански в богослужението в няколко християнски църковни храма в областта.

            Накрая, без по този начин да омаловажаваме поетичните заслуги на Йосиф Багери, “една от най-ярките и интересни личности сред плеядата албански поети в България” (Бойка Соколова), ще споменем и за поетичните му изяви. Той пише под псевдоним Река Рекаси, като негови стихове излизат във вестниците “Дрита”, “Ветътима, “Албански орел”, пълни с призиви за борба и възвеличаващи обединението на нацията в името на свободата. През 1910 г. е издадена стихосбирката на Багери “Градината на планинеца”, която представлява своеобразна антология на творчеството му. Той посвещава стихотворения и на големите албански поети Наим Фрашери и Байрам Цури.

            Една наистина талантлива и разностранно надарена личност, Йосиф Багери свързва живота си с борбите на своя народ, който в тези решителни и изпълнени с трагично напрежение години има нужда точно от такива всеотдайни и безкористни характери. Но по-красноречиви от всяка приповдигната реторика, която е неизбежна, когато се говори за големи личности, са стиховете на поета (а може би и най-верния начин да се говори за един  поет е чрез неговите стихове). Нека строфите, които ще зазвучат, бъдат и финален акорд в това кратко представяне на житейския път на Йосиф Багери, тъй като те най-просто и ясно разкриват патриотизма и идеализма, изцяло направлявали съдбините на тази заслужила личност:

           

S’dua ktu uni me vdek!             Искам тук да умра!

            Po n’Shqypni atje ne Rek!                    Тук в Албания, тук в Река!


home