Робърт Елси. ЖАН–КЛОД ФАВЕРИАЛ И ГР. МАНАСТИР В АЛБАНСКАТА ИСТОРИОГРАФИЯ

R. Elsie. Zhan-Klod Faveriali dhe Manastiri në historiografinë shqiptare. В: Bota Shqiptare, Rome, 97, 5-18 Декември 2003, стр. 14.

Превод от албански: Цветелина Ивановa

Когато говорим за гр. Mанастир (б.ред. Битоля) и значението му в историята на албанската култура си мислим първо за важния конгрес през 1908 г., на който се полагат основите на съвременния литературен албански език и е приета съвременната албанска азбука. Мислим си също за културната и религиозната дейност на рода Кириази преди един век. Но гр. Манастир е известен и като мястото, където са били писани и първите значителни творби за албанската история.

Първата история на Албания е тази на френския свещеник Жан–Клод Фавериал (Jean-Claude Faveyrial), написана на френски език именно в Манастир в периода 1884–1889 г. Кой е авторът на тази първа история на Албания?

Жан–Клод Фавериал е роден на 25 март 1817 г. в планинското селце Исон–ан–Форе (Usson–en–Forez), намиращо се в провинцията Оверн (Auvergne), западно от град Сейнт Етиен. Учи в Лион (Lyon) и отива в Париж на 26 годишна възраст през 1843 г., където влиза в ордена на мисионерите-лазаристи и две години по-късно e ръкоположен за католически свещеник. През същата година е изпратен на мисия на гръцкия остров Санторини. През юли 1847 г. откриваме Фавериал в Истанбул, където орденът има мисионерски център с особено значение за дейността на католическатa църква в Турция. В този център на Свети Бенедикт се поражда у писателя необикновен интерес към разнородното население на Румелия, т.е. на Южния Балкански полуостров. През 1866 г. той е изпратен в Солун, а една година по-късно в Манастир (Битоля). Истанбул и Солун, два града с много пъстро население, са важни центрове за турската търговия в Европа. Жителите на Румелия са до голяма степен не само турско и гръцко население, но и българско (което днес се нарича македонско в тази област), както и албанско, влашко и ромско. Вижда се, че с малки прекъсвания Фавериал е живял половин век в Югоизточна Европа, предимно в Манастир (Битоля).

Още по-рано в Истанбул, между 1858 и 1867 г., Жан–Клод Фавериал започва да събира историческа литература от редки книги за албанците, българите и власите. Той е бил ерудиран човек, който много се интересувал от историите и анекдотите на пътуващите в района и си записвал всичко, което научел. Фавериал е особено съпричастен към историята на населението на  Южните Балкани и подпомага развитието му. През 1884 г. посещава Албания и заедно с Апостол Маргаритис основа румънски училища в Берат, Корча и Призрен.

Смята се, че между 1859 и 1861 г. Жан–Клод Фавериал е вдъхновявал националното движение на българите. Бил е също така защитник на албанците и власите. От 1867 г. до смъртта си в Манастир през 1893 г. той работи като учител във влашката гимназия в града, където преподава френски език и философия.

Жан–Клод Фавериал е писал много, но за нещастие са се запазили много малко публикувани трудове. Измежду неговите публикации днес много редки книги са: “Наръчник по добри обноски” на български език (Истанбул, 1858), “Френско–български диалози” (Истанбул, 1859) и “Голям катехизис за българите униати” (Истанбул, 1862). Познати са ни и някои негови статии за обстановката в Манастир (Битоля), за българския език и българската литургия, както и неговата кореспонденция.

Най-значителният му труд, “История на Албания” (Histoire de l’Albanie), е издаден в оригинал на френски език от автора на настоящата статия през 2001 г. и е с общ обем 426 страници. Това е една образователна творба с голяма стойност за албанския народ, като се има предвид, че това е първата книга, която разкрива пълната история на тази област от Античността до втората половина на 19 век. Тази история е първото издание, посветено на цялостната история на Албания.

През 19 век не е имало много други издания от този вид, но за сравнение можем да споменем следните: четиритомната история на Франческо Таянит “Албанска история” (Le istorie albanesi), издадена в Салерна, Италия през 1886 г. Дванадесет години по-късно, през 1898 г. в Александрия, Египет, е издадена първата история на Албания на албански език от Стефе Зурани (1865–1941) . От началото на 20 век може да се спомене редкият труд с обем 416 страници “История на Албания от възникване до падане под турска власт” (Historia é Shcypniis ch’ me fillése e déri me kohe ku ra ne dore te Turkut, Брюксел, 1902), издаден от известния шкодренец Ндоц Никай (1864- 1951).

Западните историци започват да се интересуват от албанската история по време на Първата световна война. Измежду най-важните немски историографски трудове са: “История на Черна гора и Албания” (Geschichte von Montenegro und Albanien, Гота, 1914) от Спиридион Гопчевич, “История на Албания” (Historia e Shqipërisë, Лайпциг, 1914) от Карл Рот (p. 1866). Малко по- късно са публикувани и първите трудове на френски език след тези на Фавериал, “Кратка история на Албания и албанския народ” (Brève histoire de l’Albanie et du peuple albanais, Букурещ, 1919) от великия румънски историк Ноколае Йорга (1871–1940). Последното произведение е една кратка книга от 68 страници без голяма историческа стойност.

 Читателите на първата история на Албания от Фавериал лесно ще забележат, че авторът е нямал ясна представа за албанците като народ и за Албания като страна, такива каквито ги познаваме днес. Неговата история е по- скоро история на цяла Югоизточна Европа, включвайки не само албанците, но и влахите или арумънците от Пинд, както и гърците, турците, славяните. Ето защо “История на Албания” е всъщност история на югозападната част на Балканите, т.е. на днешна Албания, цяла Македония, Епир и Черна гора. Прочитането ù дава също така и важна информация за историята на католическата църква на Балканите и в частност много подробности за Охридската архиепископия (1394 – 1767).

 Трябва да се подчертае, че авторът е запознат с доста творби на албанската литература, като отделна глава посвещава на първите албански автори от 16-17 в. Пиетър Буди, Франг Барди и Пиетър Богдани.

Историческата стойност на “История на Албания” е безспорна, но тя, разбира се, няма да се покрие изцяло със съвременната концепция за историята на Балканите, нито ще представи достоверно историческите факти, такива каквито ги познаваме днес. Въпреки това книгата на Фавериал е едно богато на информация произведение. То съдържа много подробности, които не се срещат в нито една друга творба.

Архивите на ордена на мисионерите-лазаристи в Париж, където открих ръкописа на Фавериал, съдържат и други документи за албанската история и за историята на католическата църква в албанските земи в началото на 19 век. Това са документи и кореспонденция на различни личности, някои от тях все още известни, а други днес вече забравени: Пренк Биб Дода Паша (умрял през 1920 г.), Давидика Биб Дода, Маргела Биб Дода, Дарио Буциарели (1827–1878), Фулгенц Царев (архиепиксоп на Скопие), Пренг Дочи (1846–1917), Жан-Пиер Карадак, Франсоа-Ксавиер Лобри, Андреа Логореци (архиепиксоп на Скопие), Симон Лумези (свещеник в Призрен), Антон Битючи (свещеник в Скопие), Мишел Тарабулуси и Герг Чако.

Повечето документи от този архив първоначално са се намирали в лицея на Свети Бенедикт в Истанбул, а после са изпратени в Париж, но не изцяло.  Няма точен инвентар, а след като през 1914 г. сградата е завзета от турската армия,  определена част са изчезнали.

Голямата лична библиотека на Фавериал, съдържаща ценни книги за населението на Балканите, изглежда е изгоряла изцяло по време на разрушаването на центъра на лазаристите в Манастир през февруари 1909 г. Не се знае нищо за съдбата на другите ръкописи на Фавериал, а именно “История на власите” (1891), История на илирийския полуостров и “Влашки катехизис за свещеници” (1891). За щастие се е спасила и запазила “История на Албания”, която е първата някога писана история на Албания.