Въпросът
за създаване на общ национален албански език стои още в края на 19 век и е
пряко свързан с разгърнатите културни движения, както и с борбата за
освобождение от турско робство по време на албанското Възраждане. Процесът на
формирането на албанския книжовен език отразява всички етапи и специфики на
формирането и развитието на албанската нация. Също така е свързан и с
установяването на единна писмена система, която е фиксирана на конгреса в Манастир
/ Битоля/ през 1908 г. и с изработването на общи правописни правила.
През втората половина на 19
век и в началото на 20 век все още е невъзможно изработването на единна
книжовна норма, тъй като по това време южният /тоскийски/ и северният
/гегийски/ варианти се развиват като две регионални разновидности на албанския
език, всяка от които има собствена диалектна база. С течение на годините тези
две литературно езикови норми се развиват паралелно и същевременно постоянно
взаимодействат помежду си с тенденция към все по-голямо сближаване.
По отношение на
обществените функции и съотношението на тоскийската и гегийската форма на
книжовния език, значителни изменения се забелязват в края на 19 век. В
независимата държава, образувана след края на Първата световна война и в
годините на итало-фашистката окупация за език на администрацията и училищното
образование е обявен гегийският. Но независимо от това тоскийският вариант на
книжовния език продължава съществуването и развитието си. Художествената
литература и периодичният печат излизат и на гегийски, и на тоскийски.
След 1944 г. южната форма
получава значително разпространение и има реалните предпоставки, за да стане
основа на общоалбанския книжовен език. Едновременно с това северният вариант на
книжовния език продължава устойчиво да пази употребата си и то не само в
разговорната реч на образованата част от населението в северните области на
страната, но и в печата.
Поради това
разпространението на оформящата се книжовна норма, базирана в голяма степен на
особености на тоскийския вариант на езика, има своите специфични трудности в
северна Албания. Докато на юг обобщената и нормирана форма на тоскийския
диалект взаимодейства със слабо диференцираните мести говори, то на север
процесът протича доста по-сложно. Книжовният език в неговия южен вариант се
явява езикът, на който се пишат учебниците, периодичния печат и се излъчват
новините по радиото. Той взаимодейства със силно диференцираните местните
говори на селата и градовете, от една страна, и с книжовния език в неговата
гегийска форма, от друга, чиито носители са представители на местната
интелигенция. Тя е по-малко разпространена в печата, но същевременно има
свободен достъп до страниците на литературно художествените или научни издания.
През 1952 г. е проведена
национална конференция във връзка с проблема за фиксиране нормата на книжовния
албански език. Основата на съвременния език е базирана на елементи, общи и за
двете диалектни зони - северната и
южната. Необходимо е, обаче, да се отбележи, че съществува разлика между
правописните норми на езика и разговорните форми на книжовната реч. Нормата
приета на основата на тоскийски, главно съответства на актуалното състояние на
речта на градското и селско население в южна Албания, която е сравнително малко
разчленена в диалектно отношение за разлика от северната част на страната.
Действителното произношение на албанците, които ползват варианти на гегийската
книжовна реч, съществено се отличава по някои особености от фиксираната
ортографическа норма, в която се отдава
предпочитание на елементите от южния диалект по отношение на фонетиката.
Такова показателно различие
е ротацизмът, когато староалбанското n преминава в r в интервокална позиция. Например тоск. vera - гег. vena /вино/; тоск. Shquipëri - гег. Shqipni / Албания/; тоск. vura- гег. vuna /сложих, мин. време от глагола vл/; тоск. i hapur - гег. i hapun /отворен/.
Друга разлика съществува по
отношение на удареното л, което
съответства на назално а в гегийския
диалект. Например тоск. zл, zлri - гег. za, zani /глас/, тоск. bлj - гег. baj / правя/; тоск. лshtл - гег. asht /3л. на глагола съм/; тоск. лndлrr - гег. ander /сън/.
Към фотетичните
диференциации може да се отнесе промяната на тоскийския дифтонг ua в ue. Например тоск. grua - гег.grue /жена/; тоск. pлrrua - гег. prrue /поток/; тоск. shkruaj - гег. shkruej /пиша/.
В живата гегийска реч обаче
отсъства дифтонга ue, а вместо него се произнася дълго i. Например [gru:]; [pru:]; [shkru:i]. Следователно
традиционната ортография, ориентирана към старогегийското произношение,
частично прикрива разликата между северните говори, които не съвпадат с
реалното произношение.
Ортографическата норма
обаче напълно запълва разликите в областта на консонантизма. Тя е ориентирана
към старогегийското произношение на групите съгласни mb, nd, ng, ngj и др. Правописната
норма прикрива и такава съществена разлика като редукцията на неударено л, характерна за гегийската диалектна
област. Отношението на тоскийските и гегийските форми във фонетичната система
на книжовния език са приблизително 13:8.
Съществени разлики между
двете диалектни варианта на албанския книжовен език се проявяват и в
морфологията на глагола. Тук могат да се отнесат различните форми на
причастията, употребявани в състава на аналитичните форми. Нaпример тоск. kam punuar - гег. kam punue; тоск. kam bлrл - гег. kam ba; тоск. kam hapur - гег.kam hap. Тук спадат и формите на причастието в неговата
атрибутивна употреба тoск. i bлrл- гег. i bamл; тоск. i harruar - гег. i harruem; тоск. i hapur - гег. i hapun, както и конструкцията със значение на деепричастие
тоск. duke punuar - гег. tue punue. В гегийски се употребява инфинитивна форма от типа me punue, me ba, която липсва в
тоскийски.
Елемент на северния диалект
е предпочитанието на окончанието -j пред -nj във форми на минало
несв. време и бъдеще време laj вместо lanj; laja вместо lanja; do tл laj вместо do tл lanj. Гегийски елемент също е използването на местоимението i vet/ e vet /свой/, както и
окончанието а за образуване на
множествено число.
През 1953 г. е проведена
конференция за ортографията на албанския език, а през 1956 г. е публикувана
статията “Правопис на албанския език”, в която намира развитие тенденцията към
уеднаквяване на ортографията. През 1967 г. е публикуван и предложен за
обсъждане проектът “Правила за правопис на албанския език” за обща ортография и
единна форма на книжовния език. Този проект е утвърден на конгреса за
ортографията на албанския език, провел се между 20 и 25 ноември 1972 г.
Харaктеристиката на
състоянието на книжовния албански език може да бъде допълнена със сведения за
състоянието на книжовния език у албаноезичното население в други страни. След
публикуването в Албания на проекта “Ортографически правила”, през 1968 г. в Прищина
се провежда съвещание на представители на просвещението, културата, науката и
пресата, на което е прието решение за ориентиране към единен албански книжовен
език. Преобладаващата част от албаноезичното население в Косово е от гегийски
произход и използва гегийската форма на книжовния език. След 1969 г. всички
издателства, печатащи литература на албански език в Югославия,
радиопредаванията, както и телевизията изхождат от единната книжовна норма.
Според материали от издаваното в Прищина литературно списание “Нов живот” може
да се съди за голямата творческа активност на албанските писатели от
автономната област, съдействащи за развитието и обогатяването на гегийската
форма на книжовния език.
Друг център на албанската
диаспора е Южна Италия и Сицилия. Там албаноезичното население достига през 19
в. разцвет на художествената си литература на базата на местни говори, които
имат южно-албански произход. При последвалия спад на литературното движение
италоалбанският /арбрешки/ книжовен език не получава по-нататъшно самостоятелно
развитие. За арбрешките литератори усвояването на южноалбанската книжовна
езикова норма се явява естествено решение на езиковия въпрос.
Използвана литература:
Бобев Б., Тома Кацори, Албания, София, 1998
Десницкая А., Албанская литература и албанский язык,
Ленинград, 1987
Десницкая А., Албанский язык и его диалекты, Ленинград,
1979
Demiraj
S., Gjuha shqipe dhe historia e saj, Tiranë 1988
Alfabeti
i gjuhës shqipe dhe Кongresi
Manastir 1908. Studime, materiale, doкumente, 1972.