Павлина Сумрова. ФОРМИРАНЕ НА АЛБАНСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК

 

Въпросът за създаване на общ национален албански език стои още в края на 19 век и е пряко свързан с разгърнатите културни движения, както и с борбата за освобождение от турско робство по време на албанското Възраждане. Процесът на формирането на албанския книжовен език отразява всички етапи и специфики на формирането и развитието на албанската нация. Също така е свързан и с установяването на единна писмена система, която е фиксирана на конгреса в Манастир / Битоля/ през 1908 г. и с изработването на общи правописни правила.

През втората половина на 19 век и в началото на 20 век все още е невъзможно изработването на единна книжовна норма, тъй като по това време южният /тоскийски/ и северният /гегийски/ варианти се развиват като две регионални разновидности на албанския език, всяка от които има собствена диалектна база. С течение на годините тези две литературно езикови норми се развиват паралелно и същевременно постоянно взаимодействат помежду си с тенденция към все по-голямо сближаване.

По отношение на обществените функции и съотношението на тоскийската и гегийската форма на книжовния език, значителни изменения се забелязват в края на 19 век. В независимата държава, образувана след края на Първата световна война и в годините на итало-фашистката окупация за език на администрацията и училищното образование е обявен гегийският. Но независимо от това тоскийският вариант на книжовния език продължава съществуването и развитието си. Художествената литература и периодичният печат излизат и на гегийски, и на тоскийски.

След 1944 г. южната форма получава значително разпространение и има реалните предпоставки, за да стане основа на общоалбанския книжовен език. Едновременно с това северният вариант на книжовния език продължава устойчиво да пази употребата си и то не само в разговорната реч на образованата част от населението в северните области на страната, но и в печата.

Поради това разпространението на оформящата се книжовна норма, базирана в голяма степен на особености на тоскийския вариант на езика, има своите специфични трудности в северна Албания. Докато на юг обобщената и нормирана форма на тоскийския диалект взаимодейства със слабо диференцираните мести говори, то на север процесът протича доста по-сложно. Книжовният език в неговия южен вариант се явява езикът, на който се пишат учебниците, периодичния печат и се излъчват новините по радиото. Той взаимодейства със силно диференцираните местните говори на селата и градовете, от една страна, и с книжовния език в неговата гегийска форма, от друга, чиито носители са представители на местната интелигенция. Тя е по-малко разпространена в печата, но същевременно има свободен достъп до страниците на литературно художествените или научни издания.

През 1952 г. е проведена национална конференция във връзка с проблема за фиксиране нормата на книжовния албански език. Основата на съвременния език е базирана на елементи, общи и за двете диалектни зони -  северната и южната. Необходимо е, обаче, да се отбележи, че съществува разлика между правописните норми на езика и разговорните форми на книжовната реч. Нормата приета на основата на тоскийски, главно съответства на актуалното състояние на речта на градското и селско население в южна Албания, която е сравнително малко разчленена в диалектно отношение за разлика от северната част на страната. Действителното произношение на албанците, които ползват варианти на гегийската книжовна реч, съществено се отличава по някои особености от фиксираната ортографическа норма, в която  се отдава предпочитание на елементите от южния диалект по отношение на фонетиката.

Такова показателно различие е ротацизмът, когато староалбанското n преминава в r в интервокална позиция. Например тоск. vera - гег. vena /вино/; тоск. Shquipëri - гег. Shqipni / Албания/; тоск. vura- гег. vuna /сложих, мин. време от глагола vл/; тоск. i hapur - гег. i hapun /отворен/.

Друга разлика съществува по отношение на удареното л, което съответства на назално а в гегийския диалект. Например тоск. zл, zлri - гег. za, zani /глас/, тоск. bлj - гег. baj / правя/; тоск. лshtл - гег. asht /3л. на глагола съм/; тоск. лndлrr - гег. ander /сън/.

Към фотетичните диференциации може да се отнесе промяната на тоскийския дифтонг ua в ue. Например тоск. grua - гег.grue /жена/; тоск. pлrrua - гег. prrue /поток/; тоск. shkruaj - гег. shkruej /пиша/.

В живата гегийска реч обаче отсъства дифтонга ue, а вместо него се произнася дълго i. Например [gru:]; [pru:]; [shkru:i]. Следователно традиционната ортография, ориентирана към старогегийското произношение, частично прикрива разликата между северните говори, които не съвпадат с реалното произношение.

Ортографическата норма обаче напълно запълва разликите в областта на консонантизма. Тя е ориентирана към старогегийското произношение на групите съгласни mb, nd, ng, ngj и др. Правописната норма прикрива и такава съществена разлика като редукцията на неударено л, характерна за гегийската диалектна област. Отношението на тоскийските и гегийските форми във фонетичната система на книжовния език са приблизително 13:8.

Съществени разлики между двете диалектни варианта на албанския книжовен език се проявяват и в морфологията на глагола. Тук могат да се отнесат различните форми на причастията, употребявани в състава на аналитичните форми. Нaпример тоск. kam punuar - гег. kam punue; тоск. kam bлrл - гег. kam ba; тоск. kam hapur - гег.kam hap. Тук спадат и формите на причастието в неговата атрибутивна употреба тoск. i bлrл- гег. i bamл; тоск. i harruar - гег. i harruem; тоск. i hapur - гег. i hapun, както и конструкцията със значение на деепричастие тоск. duke punuar - гег. tue punue. В гегийски се употребява инфинитивна форма от типа me punue, me ba, която липсва в тоскийски.

Елемент на северния диалект е предпочитанието на окончанието -j пред -nj във форми на минало несв. време и бъдеще време laj вместо lanj; laja вместо lanja; do tл laj вместо do tл lanj. Гегийски елемент също е използването на местоимението i vet/ e vet /свой/, както и окончанието а за образуване на множествено число.

През 1953 г. е проведена конференция за ортографията на албанския език, а през 1956 г. е публикувана статията “Правопис на албанския език”, в която намира развитие тенденцията към уеднаквяване на ортографията. През 1967 г. е публикуван и предложен за обсъждане проектът “Правила за правопис на албанския език” за обща ортография и единна форма на книжовния език. Този проект е утвърден на конгреса за ортографията на албанския език, провел се между 20 и 25 ноември 1972 г.

Харaктеристиката на състоянието на книжовния албански език може да бъде допълнена със сведения за състоянието на книжовния език у албаноезичното население в други страни. След публикуването в Албания на проекта “Ортографически правила”, през 1968 г. в Прищина се провежда съвещание на представители на просвещението, културата, науката и пресата, на което е прието решение за ориентиране към единен албански книжовен език. Преобладаващата част от албаноезичното население в Косово е от гегийски произход и използва гегийската форма на книжовния език. След 1969 г. всички издателства, печатащи литература на албански език в Югославия, радиопредаванията, както и телевизията изхождат от единната книжовна норма. Според материали от издаваното в Прищина литературно списание “Нов живот” може да се съди за голямата творческа активност на албанските писатели от автономната област, съдействащи за развитието и обогатяването на гегийската форма на книжовния език.

Друг център на албанската диаспора е Южна Италия и Сицилия. Там албаноезичното население достига през 19 в. разцвет на художествената си литература на базата на местни говори, които имат южно-албански произход. При последвалия спад на литературното движение италоалбанският /арбрешки/ книжовен език не получава по-нататъшно самостоятелно развитие. За арбрешките литератори усвояването на южноалбанската книжовна езикова норма се явява естествено решение на езиковия въпрос.

 

Използвана литература:

Бобев Б., Тома Кацори, Албания, София, 1998

Десницкая А., Албанская литература и албанский язык, Ленинград, 1987

Десницкая А., Албанский язык и его диалекты, Ленинград, 1979

Demiraj S., Gjuha shqipe dhe historia e saj, Tiranë 1988

Alfabeti i gjuhës shqipe dhe Кongresi Manastir 1908. Studime, materiale, doкumente, 1972.