|
МИМОЗА АХМЕТИ Превод от албански Елица Велинова
Мимоза Ахмети (р. 1963) е емблематична фигура в съвременната албанска литература, която се асоциира с очарованието на предизвикателния имидж, с финеса на женската искреност, с таланта на оригиналните поетични решения. Личната откровеност и успешните изяви в различни области на изкуството превръщат Мимоза Ахмети в неподражаемо явление в албанския културен живот и в изключително удачно рекламно лице за албанската поезия в чужбина. Русана Бейлери
Опрашването на цветята [Pjalmimi i luleve]
Бе едно мъниче като светлина с очи като нощта целият звезда.
Пред моята бездна застана стреснат извика: Госпожо, та вие пропадате!
Знам, моят поглед прошепна, и в ръце го обгърнах – целувката му млечна и любовта му – толкова можеше да ми дари, да ме спаси.
Цял ден той галеше цветя и вечер щипнат от звездите тичаше, викайки: Госпожо! Вие загивате, пропадате! с палава млечна целувка.
Бяхме просто разбити: целувки със змии си бяхме обещали и прегръдките със вълци не успяхме да осъществим
Целунахме опасни змии и тяхната отрова след ден се превръщаше в лек
Над бездната усещах бързината на куршума и неуловимото смъкване на обвивката…
Върви, мой малък, не умножавай самотата ми в опит да ме спасиш. Виж как се облизват устните млечни, отмалели искащи… Аз знам: ще плачеш от сърце за мен ще използваш на своя сексапил кинжала за да го поставиш в стомаха на онези които се присмиват на вкусването
И в пропадането на съня ще видя опрашването на цветята. Ще съм за теб владетелка на Рая както бях и най-красивата в Ада.
Pjalmimi i luleve Mimoza Ahmeti. Pjalmimi i luleve. Poezi. Tiranë: Ora, 2003. f. 3 Превод от албански Елица Велинова
Аскетичност [Asketika]
Дойде часът на свещите облизва пламъкът моите нерви, успокоява ги, жълта грива е слънцето за мен в тази изтощителна нощ без лице, без секс, без любовни звезди.
Аз станал съм аскет най-чувствен, който някога е съществувал Любовник на цветовете, уханията, пиянствата, облизващ вкусове, и неизпитан дъх постейки горящ
Отсъствия са френетичните желания докато свещите все повече угасват светът е малко безсмислен защото аз го сътворих и понеже му се наслаждавах нямах време да го усвоя
Не потеглих успешно нито веднъж Ще влезе винаги една бариера в главата която ще носи една мисъл за секс и сякаш ако това бе мозък, щеше да изстине и от аскета да се отдръпне
Останах пиейки течности и огън сладостта и горчивината на моята същност.
Любов, страдание, дълбини, преувеличение, преструвка, резонанс…
Asketika Mimoza Ahmeti. Pjalmimi i luleve. Poezi. Tiranë: Ora, 2003. f. 52 Превод от албански Елица Велинова
Suspens
Беше безболезнена празнота, тук можеш да седнеш, тук можеш да поспиш
Беше живот без събития, нямаше съюз защото нямаше раздяла.
Беше дълбина без страст, пълна със сенки и води застинали
Беше поглед без цел, държеше светлина без да отплува
Беше едно съвършено нищо, Не се чувствах щастлива, нито бедна.
Suspens Mimoza Ahmeti. Pjalmimi i luleve. Poezi. Tiranë: Ora, 2003. f. 55 Превод от албански Елица Велинова
Участие [Pjesëmarrje]
Да ме съзерцава, да ме разчувства,
На едно разтърсване присъстваща фантазия от някого, дори само от чакане
Но не става. Не става вече откакто всичко което можех направих
Тогава когато всичко от други бе правено въпреки че страда, опиянява се духът в очакване, самота и въодушевление
Имаше осанка, опит, излъчване…
Но не стана. Не ставаше откакто всичко ми се случи
Pjesëmarrje Mimoza Ahmeti. Pjalmimi i luleve. Poezi. Tiranë: Ora, 2003. f. 57 Превод от албански Елица Велинова
Бъбречен мозък [Tru veshkullor]
Повсеместна суета с дъх удрям да разцепя в този момент това състояние в глухото поле обхващам… Ще дойдат ли приятелите ми на себе си, ще има ли на лицата им малко усмивки, наивност грешна в мъжкото пробуждане ще има ли повече любов и любовници?
Всички разкрития, отрови които трябва да изплакна с вяра и надежда…
Къде е вярата, къде съм аз?
Може ли да се уповава на Бог един несъвършен? Може би прахта и забравата в лицата на приятелите няма да се свършат
И после: какъв смисъл има това самотно упорство в това глухо поле? Но и колективното надигане не ме остави да се надявам на добро, сготвена съм някак по-свободно…
Свободата е сплав от препятствия, с които космосът е построен и азът е Бог който го увесва на небето след като не може на земята той да съществува…
Мозък странен. Бъбречен. Има ли още в този свят любов и любовници?
Tru veshkullor Mimoza Ahmeti. Pjalmimi i luleve. Poezi. Tiranë: Ora, 2003. f. 59 Превод от албански Елица Велинова
Диамант сред диаманти [Diamant midis diamantesh]
Една стая в моите мисли чака редките приятели – хора диаманти, които приличат на обикновен диамант Една стая пази в моето съзнание тези диаманти
Съществувам в легло от плът и кости, животът е циничен, но по най-искрен начин
Това е стая където аз влизам крадешком и съм диамант сред диаманти.
Diamant midis diamantesh Mimoza Ahmeti. Pjalmimi i luleve. Poezi. Tiranë: Ora, 2003. f. 92 Превод от албански Елица Велинова
Ерос [Eros]
С топлина ти Ерос не изпращай Защото дъхът ми се разширява и очи с вселени по-размекнати и тяло измъчено
С топлина ти Ерос не изпращай в Библията е написано каквото минава през мислите да се счита за дело грях грешен
Каквото е в мислите, минава в сърцето което не разбира и го иска… Ти грях сторù без да съгрешиш и Ерос ми прати.
Еros Mimoza Ahmeti. Pjalmimi i luleve. Poezi. Tiranë: Ora, 2003. f. 94 Превод от албански Елица Велинова |