ФЛЮТУРА АЧКА.

 
Самотата на една жена


Flutura Acka. Vetmi gruaje. Tiranё, 1998
www.albliterature.com
Прев. от албански Виктор Генков,
Издателство „Ах-Ба-Ка“, С., 2006
Проект на Геновева Червенакова

 

Мюжден Мехмедова (Институт по балканистика)

 

„Самотата на една жена” или началото на познанството ни със съвременните балкански писателки чрез новата поредица Anima Balkanica

Публикувано във в. „Култура”

 

Излезе първата книга от поредицата Anima Balkanica „Самотата на една жена” на албанската съвременна авторка и поетеса Флютура Ачка. Проектът Anima Balkanica за поредица романи на съвременни балкански автори-жени има за цел да запълни една от празнотите в представянето на модерните балкански литератури в България, а именно почти пълното отсъствие на жените-писателки от полуострова. Изборът на конкретни автори и произведения е направен в резултат на проучване на публикуваните произведения от най-големите издателства във всяка отделна страна и на присъжданите награди за литература на национално равнище в последните 20 години. Поредицата е ориентирана към широка читателска аудитория и поради тази причина в нея са включени произведения, които се числят към жанра на романа, като един от най-популярните и четени жанрове в наши дни.

Представянето на балканските литератури в тяхната цялост и многообразие е все още истинско предизвикателство в България. Писатели като албанеца Исмаил Кадаре, румънеца Мирча Елиаде, сърбина Милорад Павич, турчина Орхан Памук или гърка Никос Казандзакис са добре познати на българския читател. Понякога той дори е склонен да отъждествява цяла култура с едно единствено писателско име.

Самата дума “балкански” носи ореол на мистика, напрежение, тайнственост, даже и само с това, че не може да бъде всепризнат и точен термин, нито в политическо, нито в културно отношение. Водени от известна доза прагматизъм при подбора на авторите, които да намерят място в “Anima Balkanica”, инициаторите на поредицата -  издателство „Ах-Ба-Ка”, включват в нея литературите на Албания, Гърция, Република Македония, Румъния, Сърбия и Черна гора, Турция, Хърватия. Седем държави, обединени изцяло или частично от географското понятие Балкани, но също и от обща историческа съдба, от сходни обществени явления, от култури, които, различно по интензивност и посока, но винаги са общували помежду си.

Интересът към подобна поредица се основава на рецепцията на балканските литератури в България, която има дълга история и това неизбежно води до формиране на траен хоризонт на очакване на читателската аудитория, която вече познава и има сетива за литературите на балканските народи. При културноисторически или териториално близки литератури усещането за “другост” е чувствително отслабено и това улеснява рецепционния процес. От друга страна, въпреки безспорното им присъствие в българското културно пространство, натрапчиво се открояват значителни бели полета, които поради една или друга причина оставан незапълнени и до днес.

Въпреки дългата история на преводната рецепция и голямата популярност на някои от балканските творци сред широк кръг читатели, се забелязва един факт, който буди, ако не безпокойство, то поне учудване. Том VІ от поредицата Преводната рецепция на европейските литератури в България, посветен на балканските литератури, представя почти всички балкански творци, които са били превеждани на български език от периода на Възраждането до днес. От всички над 130 изброени представители на албанската, гръцката, македонската, румънската, сръбската, турската и хърватската литератури жените са не повече от десетина. Тази констатация оставя впечатлението, че едва ли не творенето на Балканите е само и единствено приоритет на мъжете, а жените-писателки са по-скоро изключение, отколкото нещо обичайно. Изключването на жените от картината на литературния живот в балканските страни, която ни се представя от преводните текстове, съществено изкривява представата, която имаме за тях, защото, без да се отнасяме фанатично към него, женско писане съществува. Жената усеща, вижда и интерпретира света по различен начин. Ако в традиционната патриархална култура „мъжкостта” се приема за норма и носи позитивен знак, а „жената” се счита за „Другия” и респективно има отрицателен знак, то съвременното общество демонстративно настоява, че е преодоляло този предразсъдък. За да не бъдем несправедливо обвинени в пропагандиране на феминизма, бързаме да направим разграничението между „женско” и „феминистко” писане. В първия случай имаме предвид създаване на текстове от биологически жени, а във втория – писане от ясно дефинирана политическа позиция. В този смисъл поредица „Anima Balkanica” няма за цел да публикува текстове на активистки феминистки от балканските страни, а да даде възможност на жените-писателки на Балканите да намерят своето заслужено място в представата на българския читател за балканските литератури. Терминът „женско писане” се опитва да посочи една алтернативна чувствителност към словото, а не указание за пола на пишещия. Това е твърде аморфен израз и по-скоро събира в себе си всичко, което е различно от именно от онзи универсално-културен, традиционен и най-вече властови код, на който съвсем справедливо се приписва „мъжкост”. Като имаме предвид заслужената популярност в България на авторки като Дубравка Угрешич (Хърватия) и Ана Бландиана (Румъния) вярваме, че поредица „Anima Balkanica” има своята читателска аудитория. Избраните романи на съвремени балкански писателки ще провокират и тези, които не познават балканските литератури, да посегнат към тях.

 

Съвременната албанската литература има свой специфичен облик, който се обуславя от редица фактори: миналото на тази балканска страна, политическия режим на Енвер Ходжа от втората половина на XX в. и консервативното обичайно право, залегнало в Кануна на Лек Дукагини. Затова няма да е твърде силно, ако определим тази литература като преплитане между модерно и традиционно. Например, в романите на Исмаил Кадаре, който е една от емблематичните фигури на албанската литература, ще открием Кануна и неговото влияние върху живота на албанеца и до днес. Много често в познатите на българския читател произведения на албанска литература се разкрива и националното, чрез описание на исторически събития и легендарни албански герои, което все още търси своето потвърждение и правото на малкия балкански народ да бъде. От друга страна като модерна литература проблемите на нацията след падането на режима на  Енвер Ходжа, хаосът и търсенето на устойчивия модел вдъхновяват албанските автори да пишат книги, в които дават философско отражение на събитията. Такъв пример е книгата „Жега и щурци” на Бесник Мустафай, която бе преведена на български език през 2006 г.

  В България преводите на албанска литература в започват от 60-^те години на XX в. и продължават до падането на режима в края на 80-^те. Българският читател познава албанската литература предимно от произведенията на Исмаил Кадаре и Дритъро Аголи. След 1990 г. са преведени твърде малко албански книги, като издателският интерес е насочен основно към есеистичното творчество на Исмаил Кадаре.

Благодарение на поредицата Anima Balkanica това е първата среща на българския читател със съвременен  албански автор – жена. Флютура Ачка е родена в гр. Елбасан (Албания) през 1966 г. Завършва икономика, а след това филология. От 1992 г. работи в издателския бизнес, а от 2001 г. ръководи своя собствена издателска къща “Skanderbeg Books”. Като поетеса получава международно признание след като през 1997 г. й е присъдена специалната награда на фестивала „Стружки поетични вечери”. Нейни произведения са издадени във Франция, Италия, Гърция, Румъния, Германия, САЩ, Македония. Сред основните й публикации са стихосбирките Tri vjeshta larg (На три есени разстояние), Elbasan, 1993; Mure vetmie (Стени на самотата), Elbasan, 1995; Festë me ankthin (Празник с мъката), Elbasan, 1997; Kurth' i diellit (Клопката на слънцето), Tirana, 2003; Vetmi gruaje (Самотата на една жена), Tirana 2001, Kryqi i harresës (Кръстът на забравата), Tirana, 2004, Hiri (Пепелта), Tirana, 2006.

На вниманието на българската публика поредицата Anima Balkanica представя романа „Самотата на една жена”. Той разкрива мистерията около смъртта на красивата Донйета Р. отпреди двадесет години в анонимен албански град. Но в никакъв случай убийството не е доминиращо – то е само част от тайнствените и митично легендарни моменти, върху които е изградена цялата творба. Именно с преплитането на модерното и традиционното книгата на Флютура Ачка успява да завладее своя читател. Попадаме в разследване на криминален случай, но авторката наред с това ни пренася в един консервативен и традиционен свят на малкия албански град, в който патриархалното и спазването на обичаите са над индивидуалната съдба. Затова и всеки, който не се вписва в тази рамка е Друг, чужд сред своите, самотен и неразбран – това отношение се изостря, ако жена посмее да премине отвъд границата на колективното и се отдаде на своите чувства.

В основата на романа е образът на жената и нейният емоционален живот. Като че ли авторката търси от пъзела на женските образи в „Самотата на една жена” да сътвори представата за Съвършената и Завършена т.е. да постигне многоликостта на женската душевност, която е объркана, самотна, влюбена, вглъбена, отдадена, суетна, ревнива, огорчена, мълчалива, обладана от зли духове, поетична, хармонична като музикален откъс. И всичко това се преплита на фона на безкрайната зима, под звуците на нестихващото танго и очакването на розите. В този женски свят се отличават и два мъжки образа, за да докажат за пореден път, че универсалната дихотомия мъжко-женско е и еманация на едно хармонично сливане.

Очакваме с нетърпение и следващата книга от поредица Anima Balkanica, която ще ни срещне с авторка от Гърция.